„Това е като безплатен билет за зависимите да живеят без последствия" ( да се наложи наистина няма смисъл, вероятно сте имали предвид: да можете! )."
Е, не е толкова просто. Нали тогава първо трябва да заведат дело, защото доставчиците не плащат доброволно (както вече писах, защитават се с нокти и зъби), а пътят през две инстанции може да отнеме години, стига да няма Федералният съд - поне в Германия - произнася решение. Дори тогава: „В съда и в открито море вие сте в Божиите ръце", защото съдията не е обвързан от решенията на „висшите съдилища", нито от решение на BGH. Но той ще го вземе предвид, защото решенията на OLG - в Германия, слава Богу - са по-ясно в полза на играчите, отколкото в почти всяка друга област на правото! Причината е проста: един съдия също се оценява въз основа на това колко „обжалваеми" са неговите решения. Така че, ако той постоянно или твърде често обявява присъди, които се отменят при обжалване, той може да застраши кариерата си!
А що се отнася до „безплатния билет": причинно-следствената връзка е вълшебната дума! Не играчът с безплатния билет се появи и потърси „хазартния ход", който му предложи безрисков хазарт, а по-скоро „доставчикът на хазарт, който предложи „хазартния ход" и го задейства . И сега идва решаващият момент: въпреки знанието, че това е забранено в германските федерални провинции (с изключение на Шлезвиг-Холщайн). Хазартният оператор е знаел за нарушението на забраната (закона, правната норма). Той го прие с одобрение, защото се „надяваше да му се размине", с други думи: алчността му за пари го тласна към това и продължава да го води днес. OLG Мюнхен – вече и други OLG – следователно правилно твърдят, че (по същество) „... тази беззаконна, забранена дейност може да бъде спряна само ако нуждите на играча от защита трябва да се ценят по-високо от всяко знание за неговото собствено незаконно действие" .
Така той можеше да играе само защото съществуваше тази незаконна оферта от заведението за хазарт; ако го нямаше, той нямаше да може да играе и следователно да търпи загуби!
"It's like a free ticket for addicts to have to live without consequences" ( having to doesn't really make sense, you probably meant: being able to! )."
Well, it's not quite that simple. After all, they then have to file a lawsuit first, because the providers do not pay voluntarily (as I already wrote, they defend themselves with claws and teeth), and the path through two instances can take years, as long as there is no Federal Court of Justice - at least in Germany - judgment gives. Even then: "In court and on the high seas you are in God’s hands," because a judge is not bound by the decisions of the "higher courts," not even by a BGH ruling. But he will take it into account because the OLG rulings - in Germany, thank God - are more clearly in favor of the players than in almost any other area of law! The reason is simple: a judge is also evaluated based on how "appealable" his judgments are. So if he constantly or only too often announces judgments that are overturned on appeal, he can put his career on the line!
And as far as the "free ticket" is concerned: causality is the magic word! It was not the player with the free ticket who appeared and looked for the "gambling move" that offered him risk-free gambling, but rather the "gambling provider who offered the "gambling move" and set it in motion . And now comes the crucial point: Despite the knowledge that this is forbidden in the German federal states (with the exception of Schleswig-Holstein). The gambling operator knew about his violation of the ban (the law, the legal norm). He accepted it with approval because he "hoped to get away with it", in other words: his greed for money drove him to it and still drives him today. The OLG Munich - now also other OLGs - have therefore rightly argued that (in essence) "... this lawless, forbidden activity can only be stopped if the player's protection needs are to be valued higher than any knowledge of his own unlawful act".
So he was only able to play because this illegal offer from the gambling establishment existed; if it hadn't existed, he wouldn't have been able to play and therefore suffer losses!
"Ist wie ein Freifahrtschein, für die Süchtigen, dann ohne Konsequenzen leben zu müssen" (müssen ist nicht ganz sinnhaft, du meintest wohl: können!)."
Na ja, ganz so einfach ist es aber ja auch nicht. Immerhin müssen die dann zunächst Klagen, denn freiwillig zahlen die Anbieter nicht (wie ich schon schrieb, wehren die sich mit Klauen und Zähnen), und der Weg durch zwei Instanzen kann schon Jahre dauern, solange es -zumindestens in Deutschland- noch kein BGH-Urteil gibt. Selbst dann: "Vor Gericht und auf hoher See bist du in Gottes Hand", denn ein Richter ist nicht an die Entscheidungen der "Obergerichte" gebunden, selbst an ein BGH-Urteil nicht. Er wird es aber berücksichtigen, weil auch die OLG-Urteile -in Deutschland Gott sei dank- so eindeutig zu Gunsten der Spieler verlaufen, wie sonst kaum in anderen Rechtsgebieten! Der Grund ist simpel: Auch ein Richter wird bewertet und zwar darin, wie "Berufungsfest" seine Urteile sind. Wenn er also ständig oder nur zu oft Urteile verkündet, die in Berufungsverfahren wieder kassiert werden, kann er seine Karriere abhaken!
Und was den "Freifahrtschein" betrifft: Kausalität ist das Zauberwort! Nicht der Spieler mit dem Freifahrtschein ist aufgetreten und hat den "Glücksspielzug gesucht", der ihm risikoloses Glücksspiel bietet, sondern der "Glücksspielanbieter hat den "Glücksspielzug" angeboten und in Bewegung gesetzt". Und jetzt kommt das Entscheidende: Trotz des Wissens, das dies in den deutschen Bundesländern verboten ist (Ausnahme zeitweise Schleswig-Holstein). Der Glücksspielanbieter wusste von seinem Verstoß gegen das Verbot (das Gesetz, die Rechtsnorm). Er hat es billigend in Kauf genommen, weil er "gehofft hat davon zu kommen", sprich: Seine Geldgier hat ihn dazu getrieben und treibt ihn auch heute noch an. Das OLG München -inzwischen auch weitere OLG- haben deshalb zu Recht argumentiert, dass (sinngemäß) "... diesem gesetzlosen verbotenem Treiben nur Einhalt geboten werden kann, wenn die Schutzbedürfnisse des Spielers höher zu bewerten sind, als sein etwaiges Wissen von seiner eigenen gesetzwidrigen Handlung".
Er konnte also nur deshalb spielen, weil dieses gesetzwidrige Angebot vom Glückspielanbier vorhanden war, hätte es dieses nicht gegeben, hätte er nicht spielen und damit Verluste erleiden können!
Редактиран от автора преди 10 месеца
Автоматичен превод: