От месеци се опитвам да разреша оплакванията си от 20Bet и 22Bet и има един въпрос, на който никой не иска да отговори:
Какъв е смисълът от политиките за отговорен хазарт, ако казиното продължава да насърчава някого да депозира пари, след като този човек е признал, че има проблем с хазарта и е поискал сметката му да бъде затворена?
Точно това преживях с 20Bet.
Казах им, че имам проблеми с хазарта. Обясних им, че искам да спра. Помолих да ми затворят сметката няколко пъти.
Вместо да се уверя, че вече не мога да играя хазарт, непрекъснато получавах внимание от VIP мениджър чрез WhatsApp, с бонуси и промоционални оферти.
Всеки път, когато се опитвах да сложа край на хазарта си, имах чувството, че ме чака друга оферта, която да ме привлече отново.
Още един бонус. Още една промоция. Още една причина да направите депозит.
И продължих да депозирам.
Това е, което намирам за толкова обезпокоително. Казиното знаеше, че имам проблеми с хазарта. Не го криех. Молех ги да ми помогнат да спра.
Защо някой, който открито е признал за хазартна зависимост, все още е третиран като VIP клиент, за да се насърчат допълнителни депозити?
Къде беше екипът за отговорно хазартиране? Къде бяха предпазните мерки, които казината постоянно рекламират? Какво се случи със задължението за защита на уязвимите играчи?
Имах проблеми и със закриването на акаунта си в 22Bet, която принадлежи към същата оперативна група, TechSolutions Group NV.
Представител на 22Bet потвърди, че акаунтът ми е бил блокиран поради хазартна зависимост. По-късно обаче казиното заяви, че не е могло да идентифицира по-ранните ми заявки за закриване в прегледаната кореспонденция.
Какъв е смисълът това?
И двете казина са свързани с една и съща оперативна група. Наистина бих искал да знам дали споделят информация за уязвими играчи и заявки за самоизключване. Ако една марка знае, че клиент има затруднения с хазарта, какво спира този клиент да продължи да играе в друга марка, управлявана от същата група?
Освен това бях самоизключен чрез германската система OASIS и бях оповестил за трудностите си с хазарта.
В писмен отговор от 27 август 2026 г., SMES NV, управляващият директор на TechSolutions Group, потвърди, че моят акаунт в 20Bet е бил затворен на 14 април 2025 г., а акаунтът ми в 22Bet - на 15 май 2025 г.
Но тези дати не обясняват защо по-ранните ми искания не бяха удовлетворени, когато имах нужда от помощ, или защо продължих да получавам стимули за хазарт от 20Bet.
Според финансовите документи, прегледани от SMES, загубите ми възлизат на 18 562,62 евро в 20Bet и най-малко 8 065 евро в 22Bet.
Не споделям тези цифри, за да се оплаквам от загубени залози. Знам, че аз съм ги направил.
Споделям ги, защото помолих операторите да ме спрат да продължа, а вместо това ми беше позволено да продължа да губя пари.
Отговорът им до голяма степен беше, че приемам Общите условия.
Но може ли някой да ми покаже точния термин, който позволява на казино да пренебрегне искане за закриване на акаунт, свързано със зависимост? Или терминът, който прави приемливо да продължи да предлага VIP бонуси на някой, който вече е поискал защита?
Опитах се да разреша проблема директно и с уважение. Свързах се с операторите и тяхното ръководство, обясних какво се е случило и поисках справедливо решение. Заявките ми за възстановяване на суми бяха отхвърлени.
Наистина бих искал екипът на Casino Guru да ми отговори на нещо.
Ако играч каже на казино: „Имам проблем с хазарта. Моля, затворете акаунта ми, защото не мога да спра", какво друго трябва да направи този играч?
Не би ли трябвало това да е моментът, в който казиното да спре да мисли за депозити и да започне да мисли за човека зад сметката?
Моля за правилно разглеждане на моите искания за прекратяване, VIP комуникациите и приетите депозити след това, както и за справедливо разрешаване на моите загуби.
Ще ми е интересно да чуя дали други играчи са имали това с 20Bet, 22Bet или казина, принадлежащи към същата група.
Защото, ако отговорният хазарт означава нещо, със сигурност молбата на играча за помощ би трябвало да е по-важна от следващия депозит.
